ЗАПРОМЪ̀КВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. към, през, между. Започна да се промъквам. Влезе на пръсти в съседния двор и се запромъква към осветения прозорец. Й. Радичков, СР, 171. Оставих стомната до шипковия храст, станах и се запромъквах през гората все по-навътре и по-навътре. Й. Радичков, ББ, 51-52. Като крадци се запромъкваха между трупове, вече не ги плашеше ни кръвта, ни смъртта – търсеха оръжие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 502. Веднага грабнах брадвата и безшумно се запромъквах напред, докато най-сетне забелязах дървото, над което хвърчаха двата коса. Н. Хайтов, ПГ, 110.